историята от част I
По времето когато разбрах за водното кръщение, семейството което водеше тинейджърските сбирки започна да наема зала събота привечер и да водят – пригответе се за тази любима на народа дума – църква. Няма да е лошо да обясня значението на „църква”. Това не е сграда, а така се наричат общността на хората вярващи в Бог. Не знам каква аналогия да дам… може би: университет/студенти. Какво би била сградата без учащите, преподавателите, администрацията…? 
А учебните мероприятия могат да се провеждат навсякъде, не е задължително да са в постройката. Но е разбираемо да си мислим, че църквата е сградата, понеже нещата са се извратили с времето поради намесата на човешки фактор. Та така…
оказа се, че тинейджърските ръководители са много дейни хора. Освен тинейджърското, вече и съботните вечерни сбирки, те бяха главните организатори на Нова Вълна, а освен това провеждат лагери и посещават домове за сираци, стари хора и затънтени места където никой не ходи. Тъй като се бях сближил с тях по един или друг начин, реших да посещавам техните съботни сбирки. Имах възможност да отида на първата такава, но предпочетох да се размотая с приятели и да гледаме някакъв мач. Нещо за което още съжалявам. Посетих втората. Беше супер. Имаше сравнително нестандартен подход, като за богослужение – извън песни и поучение останалото време се прекарва в това да се запознаеш с другите. Както и за сладки, кафе, чай (кой каквото е направил и донесъл)… Не беше отегчително, а точно обратното. Да се видиш с хората, с който нямаш възможност през седмицата, взаимно да се насърчите и подкрепите. Духа ти се привдига, изпълваш се с Живот и сила. Мина известно време и темата за кръщението твърде силно напираше в мен. Една вечер след църква, с пастора и няколко приятели се разходихме. Поговорихме си няколко часа и си тръгнахме към домовете. По пътя разказах на единия, с когото бяхме в една посока, за това което бях чел и се чудех какво да направя. Той ме посъветва да говоря с пастора – сега. Кръгом, тръгнахме към дома му. След десетина минути бяхме там. Казах каквото имам да казвам и много скоро бяхме отново на улицата с взето решение. Отивахме към нас. Това се случва след полунощ. Влезнахме вкъщи, напълнихме ваната, потопиха ме (като по филмите, но не в река) и скоро всичко приключи. Дадох си обещанието за промяна. Живота ми олекна. Чувствах се обновен и свободен. Ново начало. Вече осъзнавах картинката, макар и малка част от нея. Постепенно започнах да се освобождавам от различни неща в моя живот, на които бяха придал божествена сила. В модерно време атеисти бол. Повечето хора отричат съществуването на Бог. Най-вече варианта да се подчиняваме на „нещо”. Но всъщност това което се случва е, че всеки придава божествена силна на нещо в живота си – и му се прекланя. Мисълта и действията ни се въртят около това. Дали ще е някакъв спорт/отбор, хазарт, взаимоотношения, изкуство, консумация, принадлежности, гордост, власт, пари, хоби, природа, животни и най-вече собственото “аз”… Все неща, които като ги споменем можем да им добавим „без това не мога”. Витае из въздуха понятието „любов” и повечето хора искат да я открият. Днес четох хубава мисъл: „- Love is not love unless it seeks only the highest good of the other person. Love is not love unless it leads to freedom.” – превод: „Любовта не е любов ако не търси най-доброто за другия човек. Любовта не е любов ако не довежда до свобода”. Ако някой се чуди дали любовта е най-висшето нещо в този свята и дали съществува – да и за двете. Няма нищо по-голямо. Не визирам просто една искра между хората, която днес я има, а утре не. Говоря за нещо по-голямо, което е постоянно и неизчерпаемо – нещо което лично намерих и никой не може да ми отнеме по никакъв начин. Тя не е субективна или променлива – както е при хората (дори до там, че майки си изхвърлят децата). Може и да не се харесва на много хора, но това за мен е Христос. Да… ще кажа „за мен”, че да не говоря от името на всеки, макар и да не сгреша ако го направя. В крайна сметка много плюят, но колко знаят основата на християнството? Всичко е любов. На първо място да обичаш Бога и на второ хората. Защо Бог първи? Може би, защото Той е създател на всичко, дори на любовта. И второто; само си представете ако всеки го правеше; пише го в „любимата” за всички книга – Библията: „обичай ближния като себе си”… Какво общо има заглавието с всичко което изписах? Реших, че мога да се поставя в думите „млади хора”, понеже историята ме хваща от 15 годишна възраст до 24. Засягам нещо което е силно отхвърлено днес, именно от младите хора. В нас е бъдещето, но ръцете ни са деструктивни. Всеки си има собствена реалност, собствена истина, не търпи да е виновен, всичко е краткосрочно и нищо не е сигурно. Реалността доказва две неща; както сме я подкарали нещата не вървят на добре – нужда всеки има да бъде обичан, дали ще я посрещнем адекватно или не е личен избор. Дали личната история и преживяване на някои е фактор или всеки ще се основе на липсата на опит – времето ще покаже.
Опишете любовта…?
1 Коринтяни 13
4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, 5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8. Пророческите думите имат своя край, езиците ще изчезнат, знанието ще изгуби стойността си, но любовта няма край.
*защо изписвах „живот” с главно „Ж” – защото Христос е Пътя, Истината и Живота
