chit-chat?

“hello and hi” here and there
but in a certain space
the door is half way closed..
the day is fine..
and words are slowly aging.
a little bit of chit
and a dash of chat,
would it help to spice
a void as small as dice?
it’s nothing big…
a speck of need
born in a second.
hello-goodbye
all is fine.
chit-chat
no matter what?

Бог, вяра и младите хора днес!? (част 7)

историята от част I

Моля да се видят горните препратки и да няма повече оплаквания от рода – “защо не ми каза, че има пет части преди тази?!” –  при положение, че съм го написал преди текста и в заглавието…

Не се залъгвайте, че това радикално събитие в живота ми, доведе до мигновена промяна в мен. Когато излизах от водата във ваната, нещо, което се случи за по-малко от секунда, през главата ми мина много вълнуващ образ. По мен се стичаха кадри от живота ми и изкапваха във ваната. Тя се напълни с картини и всичките се завъртяха надолу в сифона. Вече не бях привързан към тях; пред мен се опъна чисто платно и разполагах с всякакви материали да направя нещо красиво с него или да го съсипя. Не е много далеч от акъла, че започнах с кафявата кофа. По-скоро продължих с нея, понеже тя ми беше в ръката. С удоволствие бих отрязал много неща категорично, като с нож в масло. Начинът ми на възприемане на хората и взаимоотношенията ми с тях продължаваха да са все така пагубни. Дълго време продължавах

Hole

a hole so deep,
so wide and steep
goes through my soul.
i’m aching…
somebody fill me,
but no one can.
people flying in ‘n out
scratching the insides
as they pass through.
oh Lord, i know it’s You
i know You carved me empty.
You placed desire
that burns like fire
with flames so sharp
yet soft and tender
filling the emptiness
with warmth and love.

Бог, вяра и младите хора днес!? (част 6)

историята от част I

По времето когато разбрах за водното кръщение, семейството което водеше тинейджърските сбирки започна да наема зала събота привечер и да водят – пригответе се за тази любима на народа дума – църква. Няма да е лошо да обясня значението на „църква”. Това не е сграда, а така се наричат общността на хората вярващи в Бог. Не знам каква аналогия да дам… може би: университет/студенти. Какво би била сградата без учащите, преподавателите, администрацията…?

А учебните мероприятия могат да се провеждат навсякъде, не е задължително да са в постройката. Но е разбираемо да си мислим, че църквата е сградата, понеже нещата са се извратили с времето поради намесата на човешки фактор. Та така…

Бог, вяра и младите хора днес!? (част 5)

историята до сега:  част I част II част III част IV

Измина още една година. Отново дойде Вълната… за щастие. Явно през годините нещо се е натрупвало. Тъй като за сега никъде не съм споменал дати, ето я първата– лято 2008 г. Темата на Вълната беше „Остави следа”. Колко вярно се оказа това. Пристигнах с негативно настроение за околните. Бях над останалите, като изключим няколко достойни човека, които заслужаваха вниманието ми. Превъзходството ми се беше изпарило до края на седмицата. Върнахме се с нощния влак, неделя срещу понеделник. В седем часа сутринта бяхме в София. Прибрах се, изкъпах се, закусих и тръгнах за работа. Пет преки пеша ме деляха от работното място. По-дълги не са били никога. През цялото време

Бог, вяра и младите хора днес!? (част 4)

част I част II част III

Цяла седмица, даже малко повече, изкарахме в Сарафово. Прибрах се у нас с ново и непознато настроение. Света ми се виждаше някак си… празен, ненужен. Без смисъла за Когото се организира цялата Нова Вълна. За първи път дните ми нямаха значение без песните и целенасоченото време прекарано с други хора. Седмица по-късно, за лека моя изненада, имаше още едно събитие, което много прилича на морското. Повече от петдесет години се провежда над Сливен в планината – Карандила. Седмица по-късно с палатките бяхме там. Следващите седем дни си ги спомням с крайно неудобно спане и понижено ниво на хигиена. Както и да е, прибрахме се обратно живи и здрави. Настроението, с което се върнах след морето, го имаше и сега, но засилено. Отново живота ми се видя безцелен. Самота ме обвземаше. Като един разумен човек в тинейджърска възраст, не се замислих за нищо и си подкарах нещата както си знам.

Бог, вяра и младите хора днес!? (част 3)

част I част II 

Пристигнахме на ЖП гарата в Бургас. Пътя мина много бързо и приятно. Все хора на една възраст, какво друго да се очаква. Хванахме градски транспорт към мястото на събитието. Този автобус е приблизително най-неприятния на който съм се возил. Напълва се до пръсване и положението е във фритюрник. Возиш се двадесет-тридесет минути и си в село Сарафово (вече квартал). От там се ходи пеша около десетина минути докато се пристигне в палатковия лагер. Мястото е много хубаво, спокойно и палатките се разпъват между дървета под приятната им сянка (ако си на време). Оставаха два дни до началото на Вълната. Отидохме по-рано за да помогнем с разпъването на общата палатка – централното място където ще се провеждат мероприятията. То всъщност си е повече шатра, спокойно побира 300-400 човека. Следващата сутрин рано дойде камиона с платовете и конструкцията.

Бог, вяра и младите хора днес!? (част 2)

Днес е 25.12 и няма как да не започна с поздрав. Честито Рождество Христово! Бъдете живи и здрави, пожелавам ви благословена и изобилна година. Да разпознаете добрите неща в живота си и да ги развиете, а с ненужните и обременяващи да се справите (песен поздрав ). Днес прочетох нещо по повод празника което много ми хареса: “Историята е пълна с хора, които са искали да бъдат богове, но ни разказва само за Един Бог който пожела да стане човек.” И да знаете, дядо коледа се интересува от вас само, защото кока-кола искат да си продават продукта!

И така, onward! Continue I shall the story that begun I have (част 1).  След старо-загорското гезме стигнахме залата. Още на входа си личеше, че много хора ще присъстват. В коридорите се продаваха много книги, както и закуски. Приятелите с които бях бързо ме запознаха с няколко човека. На това място като, че ли почти всички се познаваха. Което си е странно като се има предвид, че сигурно имаше над 2000 присъстващи. Едно момче от нашата група бързо ме запозна с

Бог, вяра и младите хора днес!? (част 1)

Голяма заслуга, за мотивацията да седна и напиша по-долната история, има Ачо Малешков, който от няколко седмици описва невероятно си преживяване. Става дума за киста в мозъка (не знам дали “невероятно” беше най-адекватната дума)… Днес той е в отлично състояние, музикант е и свири в доста известна, поне по софийските клубове, банда. Как се преживява новината, че имаш киста в мозъка, операцията и т.н. може да прочетете тук: http://fluxaa.com/  горещо го препоръчвам!

Дойде неделя 17.12.2011г. След двадесет и четири години, един месец и дванадесет дни  се надявам, че най-сетне ще започна да живея това което слушам и вярвам, но за жалост не прилагам достатъчно усърдно.

where am i?

lost in a dark room
i can't find my socks
and desperate i am
to warm my feet.
..keep searching
in this life so black
but where should i go
and do i have to
i don't know.
depression.. depression..
my heart sinks so deep
in something tick and cold..
i thought i had it all..
i have seen and felt
the Light so warm..
so close..
You burned my soul.
please.. please.. i'm begging
give me sight
i need to see
where this life has to be.
oh... what is.. so warm.. so..
..soft and tender
..something known...
Your voice so gentle
in my ears.
You touch my eyes,
You touch my soul
yes... there it is
the place i gotta be.
a spot of light in the distance..
take me Lord
take me there
it's where You want me to be.